Ако детето ми тормози другите деца?

Тормозът над връстници напоследък взема все по-големи размери. Хиляди деца стават жертви на тормоз от свои връстници или от по-големи от тях деца.

Тормозът е когато едно дете или група от деца с повече власт /физическа сила или социално положение/ се заяждат с едно дете и уронват достойнството му с думи и/или действия отново и отново.

Жертвата на тормоз не е дете, което „си го е изпросило“. Причините да бъде тормозено едно дете са две: външният вид и социалният статус на жертвата. Като цяло това са деца, които се различават по нещо от останалите. Но тъй като различието е много индивидуално /всяко дете може да е различно с нещо/, то практически всяко дете може да се озове в ролята на жертва.

Формите на тормоз в училище са:

  • Физически тормоз – всякакви действия от бутане и спъване до удари с юмрук и дори сексуално насилие;
  • Психичен тормоз: чрез отправяне на словесни обиди, пускане на слухове и клюки за някое дете, изолирането, дразненето му и неговото превръщане в обект на постоянни  и все по-ожесточени подигравки. Към тази форма на тормоз спада и кибертормозът – упражняване на тормоз чрез обидни и заплашителни SMS-и, писане на накърняващи достойнството текстове в някой уеб сайт или качване на видеоклип, който злепоставя жертвата.

Някои родители са склонни да оставят на децата да се разбират помежду си в такива ситуации, тъй като вярват, че това са „детински работи“.  Но ситуацията е доста по-сериозна от това, тъй като обичайно тормозещите деца, на които не е обърнато внимание и са оставени да преодолеят това сами, провалят по-нататъшния си живот.

Ето най-честите последици от некоригираното агресивно поведение към други деца:

  • Агресивното поведение става основен начин на общуване с околните и са утвърждава с напредване на възрастта. С годините тормозещите деца откриват, че това е начинът да си извоюват „уважението“ на другите деца. Те не развиват умения за приобщаване към другите по мирен, дружелюбен начин. От това голяма част от тях остават несоциализирани и стесняват възможните си контакти само до себеподобни.
  • 25% от децата, упражнявали тормоз над връстници в училище, до 30-годишна възраст вече имат досие в полицията. Както беше обсъдено по-горе, тези деца смятат, че с агресивно поведение си спечелват уважението на околните. Истината е, че това не е уважение, а страх. И тъй като връстниците им се страхуват от тях, започват да ги избягват. Така, постепенно тормозещите се озовават в различна приятелска среда, на младежи с антисоциално поведение, които павират по-нататъшния им път към престъпния свят.
  • Децата, упражняващи тормоз, не са любимци на учителите заради честите проблеми, които създават. Съвсем логично спада успехът и се понижава мотивацията за учене. С напредването на възрастта все по-малко учители са склонни да проявяват към тях търпимост, тъй като тези деца в поведението си се противопоставят на реда и на учителите. Най-често са етикетирани като „хулигани“ или „гамени“, което води до отношение към тях като към безперспективни младежи, с които не си заслужава да си късат нервите.
  • Като пораснали вече хора те имат достъп до по-нископлатена работа. Отпадналите от училище и младежите с нисък образователен ценз са сред безработните или работещите за ниско месечно възнаграждение. Крачката към престъпния свят, обещаващ по-високи доходи, става доста лесна.
  • Не успяват да създадат трайни и здрави интимни връзки. Така, както не успяват да създадат приятелства с хора, които са дружелюбни и не общуват агресивно, така не успяват да задържат за дълго стабилни и любящи партньори в живота.
  • Ако станат родители, вероятността да злоупотребяват с децата си е много висока. По-нататък ще бъде пояснена причината за това.

Може би смятате, че времената са жестоки и в живота ще успеят тъкмо агресивните деца? Спомнете си каква беше съдбата на т.нар. „мутри“ и криминалните им босове, малцина от които надхвърлиха 40 години живот.

Причини за упражняването на тормоз:

Причините едно дете да упражнява тормоз могат да са най-разнообразни, но общото се крие в семейството или в институцията, което го отглежда. Според известния детски психотерапевт Стив Бидълф в основата стои бащата.  Бащата може да е насилник в семейството, може да отсъства изобщо от живота на детето, може да живее в семейството, но да не се интересува от детето си /например, да вярва, че майките възпитават децата/ и по този начин да „отсъства“ за важните уроци и умения, които детето трябва да усвои в своето развитие.

Съществува и още една причина и тя е следването на групичка от „лоши приятели“.

Едно е сигурно: агресивното поведение не се появява от нищото.

Причина 1: Бащата е насилник в семейството

Насилието у дома може да бъде физическо, емоционално, сексуално и пренебрегване на детето. За повече подробности за тези видове злоупотреба, можете да прочетете темата „Злоупотреба с деца“ /хиперлинк към статията в раздел „Родители“/. Ако в дома Ви Вашият партньор Ви е посягал физически или си позволява да Ви обижда и унижава, Вашето дете забелязва и чува това! Независимо дали е пряка жертва на злоупотреба или само свидетел на случващото се с Вас или с по-големите деца в семейството, това е тежка травма за детската душа, която кара детето да се чувства слабо и незначително. За да се справи с това чувство, то проявява агресия към по-уязвимите от себе си деца и така се чувства смело и уверено. За кратко. Най-страшната последица от това, че детето е свидетел на насилие у дома е, че то усвоява този начин на поведение и общуване спрямо другите хора /в случая – другите деца/.

Ако детето, което упражнява тормоз над други деца, е момиче, дълбоко в себе си то не може да приеме слабата позиция на майката и защитава психически себе си, като се държи агресивно и мъжки.

Какво можете да направите:

Последвайте съветите, които ще намерите в темата „Злоупотреба с деца“, следващи описанието на всеки от четирите основни типа злоупотреба с деца.

Причина 2: Бащата отсъства от живота на детето

Понякога бащите изчезват завинаги от живота на своите деца. Когато отглеждате детето си сама, без мъж до себе си, детето расте без мъжки пример. Ролята на бащата е да общува с детето и да му служи за пример за това как се държи мъжът. Ако момчето няма стабилен мъж до себе си, на когото да разчита, то търси тази стабилност, като се самодоказва чрез агресивни постъпки. И много лесно намира „баща“ в лицето на някой по-възрастен престъпник, който го взима „под крилото си“.

Какво можете да направите:

В избора си на нов партньор търсете на първо място човек, който приема детето Ви като свое и поема и финансова, и морална отговорност към него. Дори и да не е биологичен баща, Вашият партньор може да бъде истински баща, ако приема и обича детето Ви като част от Вас. Тоест, като свое.

Невинаги обаче хубавите пожелания се сбъдват. Понякога минават години, докато срещнете подходящия спътник в живота си. А детето расте и има нужда от мъжки пример и съвет. Привлечете за тази роля неговия дядо, чичо, вуйчо и т.н. Това може да бъде и някой учител или треньор, който се превръща в истински морален наставник и детето го слуша с охота и уважение. Тогава детето Ви няма да се „изгуби“.

Причина 3: Баща, който не се интересува от детето си

Това е бащата, който живее в семейството, но не се интересува от възпитанието на своето дете. Идва един преломен момент в живота на тийнейджъра, в който той се обръща за пръв път грубо към майка си, в своето желание да й се противопостави. Например, майката моли своя син да изхвърли боклука, а той ѝ отговаря грубо нещо в този стил: „Оф, разкарай ми се от главата!“ или: „Изхвърли си го сама!“ Ако бащата се направи, че не се случва нищо или дори подкрепи сина си, това момче е „изгубено“. Бащата, който стои стабилно на мястото си, в този момент скръцва със зъби на сина си и му показва, че е длъжен да уважава своята майка и да я слуша. Това е един от най-важните уроци, които един син трябва да научи от баща си, за да стане достоен мъж.

Според Стив Бидълф, чиято книга е описана в препоръчителната литература по-нататък, момчетата, останали без активно участващ във възпитанието им баща, се провалят – стават членове на банди, държат се агресивно с другите деца и провалят живота си.

Какво можете да направите:

Да имате около себе си мъж, който уж е в семейството, но всъщност „отсъства“ за възпитанието на детето ви, е все едно да живеете сама. Ако съпругът/партньорът Ви насърчава Вашето дете в неговата грубост, си помислете дали живеете с подходящия човек.

Постарайте се да намерите роднина, приятел или учител/треньор на детето си, който да бъде истински наставник /ментор/ на Вашето дете. Насърчавайте детето да участва в някой отборен спорт, с треньор мъж. Спортът изгражда умения за съвместни постижения със съотборниците, различни от упражняването на агресия.

Причина 4: Лоша компания

По-рядко, но се случва, едно дете да има грижовни родители, но да се озове под влиянието на дете или деца, които упражняват тормоз върху свои връстници или върху по-малките. За децата в училищна възраст е важно да имат приятели, а особено през пубертета – да бъдат част от приятелска групичка. Но попадайки в „лоша компания“, детето Ви започва да върши неподозирани неща, за да бъде харесвано от приятелите си. То няма да промени приятелите си, а те ще променят него. И това няма да отмине с времето.

Какво можете да направите:

Ако установите, че детето ви има приятели с агресивно поведение, направете всичко възможно да го извадите от тази групичка. Първо опитайте с разговори, в които му обяснете какви всъщност са неговите приятели и какви са последиците от тяхното поведение. Дайте му за пример вече провалили се училищни хулигани. Бъдете упорити и повтаряйте често тези разговори, като задължително привеждайте примери и карайте детето си да мисли върху случващото се. В тази борба непременно включете класния ръководител и педагогическия съветник. При първа възможност направете поне една консултация с детски психотерапевт.

Ако сте изчерпили тези възможности и детето продължава упорито да остава в същата компания, бихте могли да смените класа или дори училището. Това е ход, който е изключително важен за бъдещето на детето.

Запишете детето си на някакъв отборен спорт. Спортът по естествен начин учи децата на дисциплина, сътрудничество и взаимопомощ. Но спортът сам по себе си няма да помогне, ако не отделите детето си от лошата среда.