Активното слушане – основен елемент в общуването между родители и деца/условие за ефективно общуване с децата

Да се наблюдава не е достатъчно, за да има разбиране, необходимо е и да се говори. Словесното общуване е сложно, тъй като преминава през думите и символите. Това може да породи недоразумения в общуването и най-вече в усещането за разбиране. Добре е да се развият умения за поставяне на въпроси и търсене на смисъл. Умения да мълчиш и да слушаш. Според Томас Гордън важно място във взаимодействието родител–дете заема активното слушане.

Някои предимства на активното слушане:

  • Помага на детето да се освободи от негативните чувства, като ги изразява свободно.
  • Помага за развиване на отношения, свързани с топлота и съпричастност между родителя и детето. То е като „влизане в кожата на другия“.
  • Улеснява детето при взимане на решения.
  • Помага на детето по-лесно да слуша и да разбира родителите си.

Нагласи, които са необходими, за да успеем да приложим активното слушане:

  • Трябва да искате да чуете детето, т.е. да сте готови да отделите време за това. Ако не разполагате с достатъчно време за това в настоящия момент, е добре това да му бъде казано.
  • Трябва истински да желаете да помогнете на детето по отношение на неговия проблем.
  • Трябва да сте готови да приемете чувствата на детето - без значение какви са те и колко много се различават от вашата представа за „правилни чувства“.
  • Трябва да имате усещане за увереност и доверие към детето си, а именно, че то ще се справи с проблема.
  • Трябва да имате разбиране, че чувствата са преходни и променливи. Негативните чувства могат да прераснат в позитивни.
  • Трябва да можете да гледате на детето като на отделна и различна от вас личност.

Условия за задълбочаване на уменията за активно слушене:

  • Обратна връзка – това е декодиране на посланието, като се опитваме да отгатнем смисъла, който детето придава. Не оценяваме, не се възмущаваме, не критикуваме, не обвинявме. Усилието е насочено към това да се открие, т.е. правилно да се разбере посланието на нашето дете.
  • Вербализиране – с тази техника се опитваме да назовем чувствата на детето. Това е като обратна връзка, но е по отношение на чувствата, които ние трябва да декодираме. Не отхвърляме чувствата, не ги критикуваме, не омаловажаваме, не се присмиваме, не коментираме. Приемаме ги за важни, тъй като детето ги изпитва и има своя причина за тях.
  • Перифраза – предаваме със свои думи описателно чужда мисъл. Преразказваме, превеждаме, но запазваме основния смисъл на това, което някой друг е казал.