Физическо насилие над деца

Физическото насилие представлява всякакво нараняване или травма на дете. Няма значение дали е нанесено умишлено или по време на „даване на урок“, „съветване“ или както още може да бъде наречено от някои родители. То винаги има свое оправдание в ума на злоупотребяващия родител. Един баща беше удрял главата на детето си в гардероба, защото беше изкарало четворка в училище. Не че той можеше да реши задачите, които бяха объркали детето, но го правеше „за доброто“ на детето си. Може да чуете всякакви философски размисли на родители, като, например: „Бий дупе, за да не биеш дупище“, „Боят изгражда“, „Така вкарвам детето в правия път“, „Детето трябва хем да се бои от теб, хем да те обича“ и куп други. Истината е, че боят е израз на тотално безсилие от страна на родителя, последна възможност да се наложи над детето си. И докато детето е малко и беззащитно, този номер минава. Родителите на тийнейджъри обаче знаят, че са необходими умения от екшън филми, за да ударят голямото вече дете. Тогава се изправят пред едно пораснало, физически силно дете, което не могат да напътстват в живота.

Ето един типичен случай на физическо насилие над децата. П. е на гости при свои приятелчета, брат и сестра /в предучилищна възраст/. Привечер баща им се прибира и вижда, че в стаята са разхвърляни играчки. Пред очите на гостуващото дете се разигра ужасяваща сцена на шамари и ритници и по двете му деца. П. не е виждала такова нещо в дома си. Тя се свива в едно ъгълче до секцията им и се надява  бащата да не я забележи, за да не набие и нея. Момичето си мисли, че ако този човек я види, ще набие и нея. Бащата се усеща и се обръща към нея. Усмихва ѝ се и пита: „Ти да не се уплаши? Аз само им се карам, много са разхвърляни“. После излиза от стаята, а П. си тръгва. Разказва на родителите си какво е видяла и те ѝ забраняват да ходи на гости в тези деца, за да не пострадам и тя. Разбират се да играе с тях само около блока. По-късно П. научава, че този баща има „тежко пиянство“ и просто е извадила късмета да не бъда физически набита. Но страхът и ужасът, които е преживяла тогава, все още свиват топка в стомаха ѝ. Едно дете не трябва да преживява или вижда това.

В личния си избор за използване на бой във възпитание на децата психолозите заемат различни позиции. Някои от тях никога не са удряли децата си. Други са ги пляскали по дупето. Като цяло те се обединяват около позицията, че боят /не пребиването, описано по-горе/ не е ефикасно средство за възпитание, но и не е смъртен грях. За физическо насилие става дума тогава, когато боят е основно възпитателно средство. При такова възпитание детето не знае какво разгневява родителя, защото не са му били зададени правила и норми на добро поведение. То просто живее в непрестанен страх, че големият човек може ей-сега да избухне и да го пребие. При физическата злоупотреба отсъства търпеливо родителско обяснение за лошото държане на детето. Една от основните функции на добрия родител е да зададе на детето или децата си нормите за добро и лошо, без да дава посланието „ти си лош човек“. А пребиването на детето оставя ясното послание, че детето е лошо и само си го е изпросило.

В своята книга „Как да приучим децата си към дисциплина“ д-р Фицхю Додсън обобщава накратко резултата от такава система за възпитание: „Всеки път, когато удряме детето, ние го учим да ни мрази, да се бои от нас и да ни избягва“. Дори децата ни да нямат наранявания, счупвания или синки по тялото, вече са научени на омраза и страх. А отдалечаването от родителя в детска възраст е пагубно, защото в немалко случаи децата се обръщат към други хора, които да запълнят отсъствието на значима родителска фигура в живота им. И съдбата рядко ги среща с добри хора. Много по-често ги среща с криминални утешители.


Как да разпознаем физическата злоупотреба?

Според американската организация Helpguide.org International признаците за физическа злоупотреба са:

  • По тялото на детето има чести наранявания, необясними синини, белези от удари или порязвания;
  • Детето винаги е нащрек, сякаш очаква нещо лошо да му се случи;
  • Нараняванията имат нещо общо, например: белези от ръка или колан;
  • Плаши се от докосване, трепва от внезапни движения или се страхува да се прибере у дома;
  • Носи неподходящи дрехи, които прикриват наранявания, като, например дрехи с дълги ръкави в горещите дни.


Последици

Сред най-често сочените отрицателни последствия от физическата злоупотреба с деца са смъртните случаи у дома, физически заболявания /сърдечно-съдови заболявания, алергии, диабет, астма, бронхит, високо кръвно налягане, язва, тежко затлъстяване и др./, влошен имунитет, нарушено мозъчно развитие, обучителни проблеми /дефицит на вниманието/  и психични заболявания /тревожни разстройства, депресия/ през целия последващ живот. Но основното е, че имат огромни затруднения да регулират емоциите и поведението си и са далеч от позитивното родителство. В по-голямата си част порасналите жертви на физическа злоупотреба копират това поведение върху своите деца и интимни партньори.