Отношенията родители - деца в случай на раздяла или развод

За съжаление много малко български двойки успяват да се разделят културно, без това да се превърне в грозна война. Изключително важно е въпреки обидата и огорчението децата да не се превръщат в изкупителна жертва заради провалената връзка на родителите.  Освен това помнете, че дори и в лошите моменти ние сме пример, от който децата ни се учат за своите бъдещи интимни връзки и семейства. Затова бъдете по-мъдри. Ето някои практически съвети, на които можете да се опрете и да приспособите към своя конкретен случай:

Кажете истината на децата си за раздялата

Не залъгвайте своите деца напразно с думи като: „Тате замина да работи в чужбина и ще се върне след време“. Децата се чудят какво се случва и защо „заминалият“ родител (почти) не ги търси. Не създавайте образа на злодея, като заявявате: „Мама/Тате вече не ни обича и си замина“. Това пък е пагубно за детската психика и насажда непосилна вина. Децата непрекъснато се питат какво лошо са направили, за да спрат да ги обичат.

Вместо това обяснете на децата: „Мама и татко вече не се обичат, както преди и ще се разделят“ /за по-малки деца/ или „Ние с мама/татко вече не се обичаме както преди и ще се разделим“ /за по-големи деца/. Вторият изключително важен момент в този разговор е: „Независимо от това ние продължаваме да ви обичаме с цялото си сърце и винаги ще се грижим за вас и ще ви подкрепяме“. Ако децата изпитват чувство за вина за случилото се, трябва непременно да им се каже ясно, че вината не е у тях и че това е решението на мама и татко. Без обяснения кой от родителите е лош, безотговорен, кръшкащ, неподходящ за родител или т.н.!

Не бълвайте омраза срещу другия

Вече не сте заедно с доскорошната си половинка. Вече не сте двойка. Но Вашите деца си остават деца и на двама ви. Освен в случаите на домашно насилие, всяка връзка се разпада и заради двете страни. Както са нужни двама за дълготрайна любовна връзка, така са нужни двама и за неуспеха ѝ.

Децата се чувстват объркани, когато единият от родителите или и двамата говорят срещу другия пред тях. Това поставя огромен товар на раменцата им: да разбират възрастните, да променят поведението си според това с кого от родителите си са, да се преструват, да лъжат, да крият, да се питат дали те не са причината за нещастието на възрастните.

Интересно е, че често ни прави впечатление колко незряло постъпват хората около нас, когато се разделят. Затова се стремете да запазите добрия тон. Помнете: през цялото време сте пример за децата си и някой ден те ще вървят по Вашите стъпки. Ето един пример за добра практика при развод: един български татко, който след развода вижда смешната сума за месечна издръжка на дъщеричката си, заявява, че с тази сума бившата му съпруга няма да може нито да осигури необходимите за детето грижи, нито да бъде спокоен родител. Затова решава да й дава сума, близка до нейната заплатата. Можете да кажете, че е имал много средства. Впечатляващи са обаче загрижеността за детето и уважението към жената, която отглежда тяхното дете.

Не използвайте децата като оръжие

Една от най-честите прояви на това поведение е възпрепятстване на срещите между децата и родителя, който живее отделно. Да, възрастните страдат, когато не им дават да виждат децата си. Децата също страдат, защото имат нужда от общуване и с двамата си родители. Нуждаят се от любовта и на двамата.

Друго много често разпространено поведение в страната ни е да се изпращат послания през децата към родителя, с когото отношенията са охладнели. Тежко бреме е децата да се опитват да запазят добри отношения и с двамата родители и същевременно да са посредници между два враждуващи лагера.

Децата не са разменна монета, нито оръжие, което можете да насочите към бившия или бившата. Вместо това можете да вдигнете телефона и да се разберете като възрастен с възрастен. Друга възможност е да помолите за разговор пред трети, безпристрастен човек, за да постигнете споразумение. Ако усещате, че не се справяте и вредите на децата, просто се обърнете към психотерапевт. На Запад хората са научени, че при тежка раздяла се ходи на консултация, точно както се ходи на зъболекар заради кариес. Нали помните – с постъпките си учите децата си как да се държат, когато пораснат.

При раздяла след претърпяно домашно насилие

Жената и децата /при повече късмет/ не живеят заедно с побойника и това е една голяма победа за тях. Победа е, защото майката е дала много ясно и правилно послание на децата си: „Да биеш жена си и децата си е недопустимо“.

Ако децата Ви проявяват агресивно поведение спрямо свои връстници, не ги упреквайте: „И ти си същият/същата като баща си!“ Децата са толкова жертва на домашното насилие, колкото и Вие. Дори никога да не са удряни, фактът, че са били свидетели на домашно насилие /дори много малките деца усещат, че се случва нещо нередно/, ги прави жертви на психическо и емоционално насилие. Тези преживявания оставят дълбока рана в детската душа. Говорете с децата. Обяснете им търпеливо, че домашното насилие е нещо лошо и че добрите хора не постъпват така. В този случай не е нужно да се опитвате да защитавате баща им. Няма за какво. Просто защитете децата си и се постарайте да им осигурите спокойствие и обич.

Съществува огромно изкушение да се върнете при насилника. Помнете, че носите отговорност за живота на децата си, не само за своя. Ако изберете да се върнете при насилника, това няма да го промени. Тези хора не се променят. За сметка на това ще дадете на децата си погрешното послание, че влюбеният мъж бие жена си и децата си, а влюбената жена понася побоя. Изследванията показват, че почти всички деца, израснали в семейства с домашно насилие го практикуват /когато станат мъже/ или го понасят /когато станат жени/. Това ли искате наистина да се случи на децата Ви?