Отношенията родител - деца след преживяна загуба

Очаквано или внезапно, смъртта Ви отнема партньора в живота. И Ви оставя в положение, в което сте и баща, и майка. Да осигурите средства за отглеждане на децата си /защото държавата няма да окаже голямо съдействие/. Да бъдете с тях, да ги подкрепяте емоционално и да ги обичате. Да ги преведете през скръбта и да продължите да живеете.

Не лъжете децата си

Много хора смятат, че е най-добре децата да бъдат излъгани, че тате или мама е заминал далеч за дълго. Не го правете! По-добре е децата да понесат тежката  скръб от загубата на родителя, отколкото смазващото преживяване от това ден след ден да се питат защо този родител не им се обажда и не се свързва с тях или да се чудят с какво са заслужили да бъдат изоставени. Те израстват с убеждението, че не заслужават любовта на близките си и че вината за това е тяхна. Последиците върху психиката са ужасни.

Искреният разговор, в който разказвате на децата си, че починалият родител е бил добър човек и много ги е обичал, им носи скръб, но и усещането, че са ценни и обичани. Когато децата растат с усещане за собствената си стойност и вярването, че заслужават любов, те стават успяващи и способни да даряват обич хора.

Потърсете помощта на околните

Нечовешко е да очаквате от себе си да се справите с всичко сами. Потърсете помощта на роднини,  приятели, психотерапевти, адвокати, съседи или групи от хора, преживели загуба на партньор. Помолете ги да Ви помогнат с конкретни дейности, с които не знаете как да се справите: съвети и отмяна при отглеждане на децата, емоционална подкрепа, финансова подкрепа, помощ за намиране на допълнителна работа, придобиване на нови умения, които е имал починалият Ви партньор. Мислете комбинативно, защото животът на самотния родител е изпълнен с много лишения и трудности. Използвайте всички налични ресурси, за да можете да се приспособите към новото си положение в семейството и в обществото.

Не крийте чувствата си

Не крийте своите чувства от децата си. Вие не сте машина, а човешко същество. Плачете, когато Ви е тъжно и се чувствате безпомощни. Прегръщайте децата си повече. Прегръдката носи толкова много сила и топлина. Говорете с децата, питайте ги какво чувстват. Обсъждайте страховете им, помагайте им да ги преодоляват. Общувайте откровено и винаги откликвайте, когато децата искат да споделят нещо с Вас.

Когато времето на интензивна скръб отмине, не се чувствайте виновни, ако се засмеете или ако се зарадвате на хубавия слънчев ден. Не погребвайте себе си и децата живи заедно с починалия си близък. Децата имат нужда да излязат на разходка, да се срещат с връстници, да усетят радостта от дребните неща в живота. Не слушайте и укорите на околните, ако не се вписвате в техните идеи за траур. Уважението и почитта към починалия човек е в сърцето, а не в предписанията на околните, някои от които вече са отживелица.

Спомняйте си хубавите моменти

Спомняйте си заедно с децата хубавите моменти, споделени със загубения родител. Обичаше ли той или тя живота си? Обичаше ли децата? А Вас? Животът е хубав, продължете го.